За да станат отговорни, зрели хора, децата имат нужда да вземат решения, касаещи собствения им живот. Още от малки имат нужда да решават сами за някои неща и със всяка изминала година – за все повече и когато станат на 13-14 години, за почти всичко освен най-важните въпроси (много са малко), които си остават отговорност на родителя, в случай че детето не вземе подходящо решение само. От 2-3 годишна възраст на детето трябва да се дава възможност за избор. Изборът намалява желанието за противопоставяне, защото кара детето да се чувства значимо и му дава възможност да се учи от грешките си. Примери за ограничен избор: “Синята блузка ли искаш да облечеш или червената?”, “Мляко ли ще пиеш или сок?”, “На люлките ли ще се люлееш или предпочиташ пързалката?”, “Сам/а ли ще си облечеш пижамката или предпочиташ да ти помогна?”. Идеята е, че родителят дава избор между 2 напълно приемливи възможности. Грешка е да дадете на детето възможност да избира между нещо подходящо и нещо неподходящо и да рискувате да кажете “грешен избор, опитай пак”. Това ще намали доверието на детето във вас и преценката ви, освен това ще го научи, че не сте сериозни. Изборът винаги трябва да е така предоставен, че да няма никакво значение кой вариант ще предпочете детето.
Ако детето се противопостави и каже, че иска нещо друго (извън възможностите за избор), независимо дали ви се струва приемливо или не, от възпитателна гледна точка трябва да се върнете към възможностите, които вие сте предоставли (освен в случаи, когато детето наистина дава по-добра идея от вас). Кажете “Това не влиза във възможностите, но можеш да избереш между (това) и (онова)”. Ако детето продължи да упорства, с любезни и твърди действия го насочете към изпълнение на задачата (или ако сте в ресторант и започне да хленчи, без да се ядосвате, да го укорявате и обиждате, го хванете за ръка и излезте от ресторанта).